Военно производство

Военното производство в България

 

През декември 1948 г. с постановление на Министерския съвет военните фабрики се обединяват в Държавно индустриално обединение “Металхим”, в което се включват: “ДВФ – Казанлък (по-късно Завод № 19 и “Арсенал”), ДВФ – Сопот (по-късно Завод № 11 и ВМЗ – Сопот), ДВФ – Карлово (по-късно Завод № 15 и Комбинат за трактори), ДВФ – София (по-късно завод № 12 и Завод “Средец”), фабриката в Казанлък (по-късно Завод № 13 и обединение “Хидравлика и пневматика”), и ДВФ – Ловеч (по-късно Завод № 14 и завод “Балкан”).

 

През годините ДИО “Металхим” попада в различни държавни структури – Министерство на отбраната, Министерство на тежката индустрия, Министерство на машиностроенето, Министерство на машиностроенето и електрониката, министерство на машиностроенето и металургията, асоциация “Машиностроене” и други. В отделна група към Министерството на отбраната се оформят някои работилници и малки заводи: завод за ремонт на авиотехника –Пловдив, завод за ремонт на радиолокационна техника – Божурище, завод за телефонна техника, раздиоапаратура и ремонт – София, и други.

 

След 1970 г. българската военна промишленост навлиза в период на много ускорено развитие. усвоява се ремонтът, по-късно – и произвоството на руска военна техника и изделия. В продължение на повече от 35 години преди 1989 г. България получава от СССР лицензионна техническа документация за над 250 военни изделия. Тя се предава безплатно съгласно решение на СИВ и по междуправителствени съглашения, заплаща се само за размножаването по около 1 копейка за страница. Отделни документации са получавани и от други членки на СИВ: от ГДР по оптика, от Чехословакия по елементи на снарядите, от Полша.

 

През 1975 г. от ДСО “Металхим” се отделят заводите по специална електроника и се образува ДСО “Елетрон” към Министерството на отбраната, в което темповете на развитие още повече нарастват. Образува се Институт за специална електроника – “Електронпрогрес”, който става един от водещите институти по специализирана електроника сред другите страни от СИВ. В ДСО “Електрон” в периода до 1989 г. работят много успешно следните заводи по определени специализации: завод “Сигнал” – София, и радиозавод в Самоков по свързочна апаратура, радиоелектроника и друга специална електроника; завод за разионавигационна апаратура – Варна; завод за УКВ радиостанции – град Гоце Делчев; завод за ядрени прибори и дозиметри – Плевен; завод да инструменти и манометри – Кърджали; завод за батерии и електромери – Никопол; завод за инструменти и специално производство – Дупница; завод за радиоапаратура – град Сандански; завод за тренажори и апаратура – Шумен; завод “Мусала” – Самоков, за малки акумулатори; завод за елетромери – Драгоман; завод за електронни съоръжения – Твърдица; завод за радиоизотопна апаратура – Стара Загора и други.

 

През годините преди 10.ХІ.1989 г. към Министерството на отбраната работят 15 завода и бази за ремонт, по-важни от които са: авиоремонтен завод в Пловдив и Граф Игнатиево; завод за ремонт на радиолокационна техника и други електронни прибори в Божурище; завод в Суходол; завод “Ивайло” в Велико Търново – за ремонт на артилерийски материални части и оптични прибори; завод в Добрич; завод в Търговище – за производство на скоростни кутии; завод в Костенец – снаряжителен, и лаборатории; заводи за производство на кораби и кораборемонт в Варна – Галата и трад Мичурин (дн. Царево); завод за дрехи – Калофер и други.

 

През 70-те години се създава свръхпрецизно електронно производство на оптически топлинни глави за зенитни самонасочващи се ракети “Стрела 2М” и “Стрела 3” (ЗУРС).

 

България усвоява и произвежда всички видове снаряд от малокалибрените 20 мм до калибър 152 мм и 155 мм (по стандарт на НАТО). Успоредно се развива направлението противотанкови комулативни гранати и изстрели. Ракетните изстрели за гранатомети от типа РПГ-7В, СПГ-9В и ПГ-15, Б-10 се произвеждат в големи количества.

 

Друго направление, което пак се създава по руска техническа документация, е от типа противотанкови управляеми ракетни системи (ПТУРС), а именно:

 

     - ПТУРС “Метис” – с дистанция на поражение до 1000 м

     - ПТУРС “Фагот” – до 2000 м

     - ПТУРС “Фактория” – до 2500 м

     - ПТУРС “Малютка” – до 3000 м

     - ПТУРС “Конкурс” – до 4000 м

 

Усвоява се ПТУРС “Бастион”, чиято ракета се направлява с лазерен сноп. Той се насочва към вражеския танк и ракетата лети по него от дистанция до 4000 м. Лазерните уреди и противотанковите ракети се усвояват по руска документация.

 

Създава се ново направление неуправляеми ракетни системи (НУРС). Усвояват се и се произвеждат авиационни ракети от типове С5МО, С2К, С5КО и С5КПБ. Тези авиационни ракети са за въоръжение на руските самолети от фамилиите МиГ, а така също и от фамилията Су и друга руска авиационна техника. са за въоръжение на руските самолети от фамилиите МиГ, а така също и от фамилията Су и друга руска авиационна техника.

 

В направление НУРС се усвояват 122 мм реактивни системи за залпов огън тип “Град” с далекобойност 20 км тип “земя-земя”.

 

Устойчиво се развиват направленията радиолокация към обединение “Електрон”, ядрена апаратура и дозиметрия, лазерни технологчни установки за обработка на метали и дърво, за които е обособен завод в Пловдив, и направлението електронна обработка на материалите с отделен завод в София.

 

През периода след 1970 г. се създава ново направление бронетанкова техника, което се основава на сътрудничеството с СССР и на лицензионна безплатна документация. Български проектанти от Научния проектантския институт на “Металхим”, както и руски специалисти вдигат завод в Червен бряг, а също и завод в Търговище за скоростни кутии.

 

Предметът на дейност на завода в Червен бряг е многоцелеви бронирани влекачи от тип МТЛБ, МТЛБ-ВМ, МТЛБ-У, самоходни артилерийски установки (САУ от типа “Гвоздика”-2С1), самоходни минохвъргачни установки, в т.ч. 120 и 82 мм, командно-щабни машини, машини за управление на огъня на артилерията, свързочни машини, санитарни машини, бойна машина на пехотата БМП-23 и други. съкооператор на завода в Червен бряг е заводът за скоростни кутии в Търговище.

 

В българската военна промишленост се създава направление танкови акумулатори за нуждите на българската армия и за износ в СИВ. Линия за танкови акумулатори е изградена в машиностроителния комбинат в Михайловград (дн. Монтана). Там по-късно се внася и модерна линия за автомобилни акумулатори. В заводите на “Металхим” се създава и направление за производство на звена за танкови вериги и за самите вериги (в завода в Лом към машиностроителния комбинат в Михайловград).

 

След Втората световна война се налага направлението стрелкови патрони и боеприпаси. С помощта на руски специалисти се прави проект от НИТИ – Казанлък, и се внасят автоматични линии от СССР за производството на 300 милиона патрона годишно. Това са линии за производствен цикъл, който е напълно автоматизиран. Този проект е реализиран в завода в Казанлък и с това нуждата на армията от патрони в военно верме е задоволена. В мирно време се произвежда и за износ.

 

За да се отговори на нуждите на производството на боеприпаси за артилерията, които се усвояват по руска техническа документация, се създава направление производство на артилерийски гилзи.

 

Капсули за артилерийските боеприпаси се произвеждат в новопостроен завод в Мъглиж, който е към “Арсенал” – Казанлък.

 

Почва да се произвеждат над 30 вида барути по документация, технология и стандартизация от СССР. По идея на НИТИ трябва да се извършва крупно и модерно разширение на барутното производство, но промените през 1989 г. спират реализацията.

 

Направлението взриватели най-напред се разширява в завода в Сопот, но след това НИТИ проектира и след няколко години се построява модерен комбинат за взриватели, запалки, капсулни втулки за артилерийски снаряди и мини в Лясковец. В него са вложени високопроизводителни машини, с които правят взриватели за ракети, за авиобомби, капсулни втулки, а така също и неконтактни (радио) взриватели. Заработва и взривателното производство в Севлиево, а като отделен завод към комбината в Лясковец се построява завод за капсулни втулки в с. Михалци, Великотърновско. Открива се и цех за часовникови взриватели в Габрово. В българската военна промишленост се създава (в ВМЗ – Сопот) направление пиезокерамика – пиезоелементи и датчици, които са абсолютно необходими, защото са част от взривателите на ракетите. Това става по руски технологии и проекти. Започва и производството на боеприпаси за радиосмущение. Много солидно се развива направлението снаряжителна дейност и производство. Към ВМЗ се построява нов завод в района на Сопот – Иганово.

 

След 70-те години планомерно се създава втори боеприпасен район на България на север от Стара планина. Нови снаряжителни заводи се построяват в района на Трявна, Севлиево и към комбинат “Дунарит” – Русе.

 

В Габрово се оформя направление високоточни специални механизми. Създаден на базата на завод “Импулс” в течение на 5-6 години комбинатът “Точмаш” започва да произвежда курсопрокарвач КП-4, навигационна апаратура за сухопътни обекти, брояч за бронирана техника, апаратурен блок за зенитни ракети, часовникови взриватели, координатор на противотанкови ракети ПТУРС, релета за време, броячи за часове и минути и други високоточни уреди. Към “Металхим” Габрово се създава и комбинат “Текстилмаш”, предназначен за текстилна техника и специално производство с значителен износ за СССР.

 

След 1965 г. в нов оръжеен завод в Шейново, част от “Арсенал” – Казанлък, започва да се произвежда леко стрелково оръжие. Произвеждат се автомати “Калашников” – калибър 7.62 и калибър 5.45 мм, картечници “Калашников” 7.62, и 5.45 мм, танкова картечница 12.7 мм, картечница “Устьос”, пистолети “Макаров”, “Шипка” и пистолет ПСМ калибър 5.45 мм. Предвидено е и производството на ръчни гранатомети РПГ-7 и на танков гранатомет СПГ-9. Произвеждат се зенитни оръдия ЗУ-32-Z и 30 мм оръдие. Гранатометите са снабдени с прицели за нощно виждане. Произвеждат се пускови тръби за ЗУРС “Стрела” и 60 мм миномет тип “НАТО”. Построена е линия за оръдейни тела до калибър 155. За целта се оборудва нов ковашки цех. Оръжеен завод има и в Тъжа, Казанлъшко. Към “Арсенал” се построява нов завод за пружини в с. Крън за цялата военна промишленост. Построява се и цех за лафети в Трявна.

 

Създава се направление производство на взривни вещества, което се осъществява в химическия комбинат в Смядово.

 

Към “Металхим” заработват два завода за медицинска техника с военна приложимост в Тополовград и София.

 

“Металхим” проектира завод за двигатели за вътрешно горене към машиностроителния комбинат “Метал-маяк” в гр. Толбухин (дн. Добрич). Лицензът е на фирма MAN, програмата предполага производство за нуждите на бронемашините МТЛБ-броневлекачи, самоходни артилерийски установки 2С1 и друга военна техника. Проекта е успешен, но след 1989 г. той е ликвидиран.

 

Военноморското корабостроене разполага с заводи в Варна и гр. Мичурин (дн. Царево). В гр. Мичурин се изработват пластмасови военноморски съдове по много успешна съветска технология.

 

За изпитване на военното производство се създава централен полигон в с. Змейово, Старозагорско. Завършен е през 1985 г.

 

За всяко производство се създава институт, където се проектират и опитват съответните видове техника. Към всеки комбинат на “Металхим” има промишлено-техническо училище или техникум, които обучават работници и средни техници. Специалисти с висше образование се подготвят чрез стипендии в български висши училища и в Факултета за обучение на специалисти по военно производство и военна техника в Пловдив към МЕИ – София. Освен това всяка година се изпращат младежи на обучение в съответни институти в Ленинград, Москва, Тула, Харков, Киев, ГДР, ЧССР и др.

 

Търговията с военна продукция се извършва от две държавни търговски организации – ДТП “Кинтекс” – за развиващите се страни, и Глано инженерно управление на Министерството на външната търговия – за страните от СИВ и за социалистическите държави извън Европа.

Българските военни заводи произвеждат и гражданска продукция. Това е целенасочена политика за създаване на демобилизационен профил с цивилни изделия, който в определени моменти да донатоварва мощностите на военното производство и да съхранява кадрите на военната промишленост при спад на поръчки. Редица военни заводи слагат началото на цели отрасли и подотрасли в българската индустрия.

 

Обявиха „ТЕРЕМ" за продажба

 

„ТЕРЕМ Георги Бенковски" - Пловдив, е специализиран главно в ремонт на авиационна военна техника: самолети „МиГ-21", „МиГ-23", „СУ-25" и хеликоптери „Ми-24"; приоритет в услугите им е и ремонтирането на агрегати от самолети от гражданската авиация; извършват се и галванични покрития.

 

„ТЕРЕМ Летец" - София, извършва капитално-възстановителен ремонт на хеликоптери: „Ми-24", „Ми-17", „Ми-14", „Ми-8", „Ми-2" и „Ка-26" и самолет „Ан-2"; на бутални авиационни двигатели: „АШ-62ИР", „АИ-14Р", „М-137", „М-14П", „М-14В26" u „М-462РФ"; на хидравлични, електромеханични, жироскопични, анероидни и смесени авиационни прибори, радиосвързочнаирадионавигационна апаратура.

 

„ТЕРЕМ-Овеч" - Провадия, е профилиран в ремонт и модернизация на радиолокационни станции, ремонт и модернизация на електросилови агрегати и двигатели с вътрешно горене, производство на механични изделия и инструментална екипировка.

 

„ТЕРЕМ-Цар Самуил" - Костенец, произвежда основно промишлени експлозиви, артилерийски и минохвъргачни и стрелкови боеприпаси от всички калибри.

 

„ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал" - Варна, извършва комплексен ремонт, преоборудване и модернизация на корабите от ВМС на България и Руската федерация; произвежда кораби за нуждите на отделни физически лица и фирми, а така също на кораби със спомагателно назначение за нуждите на ВМС на Република България и за износ.

 

„ТЕРЕМ-Ивайло"- Велико Търново, ремонтира стрелково въоръжение и техника, артилерийски системи и комплекси.

 

„ТЕРЕМ-Хан Крум" - Търговище, е специализиран в основен ремонт на танк „ Т-55", „Т-62", „Т-72", „Т-72М"; бронирани машини „МТ-ЛБ", „БМП" и всички модификации на „МТ-ЛБ"; модернизира танкове „Т-55" и „Т-72", бронирани машини „БТР - 60 ПБ" и произвежда „МТ-ЛБ" и техните модификации.

 

„ТЕРЕМ Ген. Владимир Заимов" - Божурище, ремонтира радиолокационна, навигационна и свързочна техника, електросилови агрегати; осъществява модернизация на радиолокационна техника.

 

Дългоочакваната процедура за разпродажбата на заводите от системата „ТЕРЕМ" най-после започна. Обявата за нея бе публикувана на 25 март. За приватизация ще бъдат предложени държавните дялове от дружествата, включени в холдинга за производство и ремонт на военна техника. Държавата ще си запази до 30% участие. Финансисти с пагони вече са изчислили, че очакваните постъпления могат да достигнат около 200 млн. лева.

 

Стратегията за раздържавяване на ТЕРЕМ бе изработена в средата на миналата година от консорциума между „КПМГ - България" ООД и адвокатско сдружение „Арсов, Начев, Ганева". Тя бе одобрена от Министерския съвет още през декември миналата година.

 

Вестник „БАНКЕРЪ" пръв информира преди няколко месеца, че заводите са разделени в два пакета от по четири предприятия. Едните са определени като стратегически и за продажба ще бъдат предложени до 66% от капитала им. В тази група влизат: „ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал „ Варна, „ТЕРЕМ Георги Бенковски" - Пловдив, „ТЕРЕМ Хан Крум" -Търговище, и „ТЕРЕМ Ивайло" - Велико Търново. За тях ще се търсят стратегически инвеститори, които ще гарантират, че в бъдеще тези предприятия ще продължат да произвеждат продукция не само за пазара, но и за нуждите на българската армия. Продавачите се надяват да привлекат големите мултинационални компании във военния бранш, които ще могат не само да запазят продуктовата листа, но да я разширят и да отворят нови пазари за нея.

 

За останалите четири дружества: „ТЕРЕМ- ЛЕТЕЦ" - София, „ТЕРЕМ-Овеч" - Провадия, „ТЕРЕМ „Генерал Владимир Заимов" - Божурище, и „ТЕРЕМ Цар Самуил" - Костенец, изискванията към кандидатите са по-ниски и в бъдещия търг за определяне на купувача водеща ще бъде цената. И тук е заложено изискване за запазване дейността на фирмата, но за срок от три до пет години. Според стратегията от тях ще бъдат продадени до 74% от дяловете в тях.

 

За всяко предприятие ще се обявява отделен конкурс в два етапа. Първият ще е подготвителен и цели оценка и допускане на кандидатите до участие, а едва при втория одобрените ще се състезават помежду си. Заявления за участие в приватизацията на фирмите от първата група, определена като стратегическа, се подават в деловодството на „Терем" ЕАД, София, в срок до 12 юни тази година, а документацията може да се купи до 5 юни. Депозитът е 500 хил. евро или левовата му равностойност. Офертите за закупуване на дялове се изготвят и подават до изтичане на 40-ия работен ден от датата на обявяване на допуснатите до втория етап на съответния конкурс кандидати. За раздържавяването на фирмите от втората група конкурсната документация трябва да се закупи до 8 май 2008 г. и да се подаде до 15 май. Цената на депозита е 250 хил. евро или левовата му равностойност. Офертите за закупуване на дялове се изготвят и подават до изтичане на 30-ия работен ден от датата на обявяване на допуснатите до втория етап на съответния конкурс кандидати.

 

Предимство при продажбата на „ТЕРЕМ" ще имат компании със същия и подобен предмет на дейност в страни от НАТО. Те трябва да имат опит в производството и ремонта на военна техника. Основно изискване е кандидат-купувачите да са финансово стабилни. До процедурите ще бъдат допускани и консорциуми.

 

Още отсега като най-перспективни купувачи се очертават две мощни компании. Почти сигурно е, че за приватизацията на „ТЕРЕМ Георги Бенковски" -Пловдив, основен играч ще бъде „Юрокоптер". Фирмата вече инвестира огромни средства в изграждането на два центъра за техническо обслужване и ремонт на хеликоптерите ЕС 725 Cougar („Кугар") в пловдивското дружество. Предвижда се в единия от тях да се извършват техническото обслужване и поправка на планера и системите на закупените от българската армия „Кугари"-и. В другия център ще се осъществяват ремонт и профилактика на двигателите Makila 1A1 на френския производител „Тюрбомека". Изграждането на двата ремонтни центъра върви в ускорени темпове. Според разчетите още през този месеци или най-късно през следващия в тях ще влезе за планова диагностика първият хеликоптер. След това двата центъра за техническо обслужване ще получат сертификати от „Юрокоптер".

 

Напълно логично е и друг голям играч на световната оръжейна сцена да направи всичко възможно да защити инвестициите си у нас. френската „Армарис", която закупи „Булярд"-Варна, спечели конкурса за доставка на четири корвети за българските военноморски сили на стойност 750 млн. евро. Срещу доставката на четири бойни кораба „Гоуинд" за Военноморските сили френският оръжеен гигант планира да произведе в българската корабостроителница общо 16 плавателни съда, повечето от които военни, за нуждите на различни държави. По този начин страната ни ще получи нова технология, възможност да развива бизнес в сектора и да излезе на световния пазар с нова продукция. Освен това ще бъдат разкрити и 2000 работни места. Сделката бе включена в рамков договор, който правителството подписа в края на годината. Неговото изпълнение обаче е временно замразено, тъй като министерството на Веселин Близнаков не разполага с необходимите средства, за да плати на доставчика. Очаква се, че с постъпленията от приватизацията на „ТЕРЕМ" отбранителното ведомство ще получи възможност да съживи този проект.

 

И за останалите дружества със сигурност ще се намерят купувачи. Очаква се и руски оръжейни фирми, чрез западни консорциуми, също да наддават за парчетата от баницата „ТЕРЕМ". И това е напълно логично, като се има предвид, че българското оръжейно производство е на базата на съветски технологии.

 

в-к Банкеръ, март 2008 г, стр. 38, автор: Николай Минков

 

Производството и търговията с оръжия е печеливш бизнес

 

Ако сме откъснали главата на кокошката, която снася златни яйца, трябва веднага да я реанимираме, твърди корифеят на военната индустрия. Държавата е длъжна да се върне във военнопромишления комплекс.

 

Инж. Илия Гунчев е несменяем генерален директор на Държавно стопанско обединение "Металхим холдинг"-Сопот, в продължение на 22 години. Той го ръководи до 1997 г. Обединението включва над 20 военни предприятия у нас, сред тях най-големите са ВМЗ в Сопот и "Фридрих Енгелс" (днешният "Арсенал") в Казанлък. Илия Гунчев е родом от Панагюрище. Завършва инженерство в София, специалност авиационна и ракетна техника. Стажът му във военнопромишления комплекс (ВИК) е 40 години.

 

Дългът на Ирак към България бе натрупан от продажбата на боеприпаси. Размерът на главницата бе 1,3 млрд. долара (с лихвата стигна 1,7-1,8 млрд.) Бихте ли осветили този вид търговия?

 

България продаваше оръжия и боеприпаси на Ирак в продължение на 20 години. През това време съм бил в Багдад над 15 пъти. Нашите делегации често присъстваха на заседания на иракския парламент, но не го афиширахме, сядахме на някой балкон. Все пак то трябваше да бъде забелязано и от други страни, за да е ясно, че Ирак има подкрепа. Бил съм близо до Саддам Хюсеин, но не съм имал случай да разговарям с него.

 

Дългът се оформи през последните години. Дотогава не е имало никакви затруднения относно плащанията. На всеки два месеца на бургаското пристанище пристигаше иракски танкер с нефт, който българската страна продаваше и така печелеше добре.

 

Ирак спря да плаща, след като започна войната в Кувейт, когато имаше наложени условия от международната общност. Само ние ли пострадахме финансово?

 

Дотогава не само България, сделки с оръжие в Ирак правеха и САЩ, и Франция. В началото на 80-те Щатите продадоха на Ирак военна техника и боеприпаси за 5 млрд. долара само за една-две години. За една година Франция продаде на Багдад военна продукция за 4-5 млрд. долара. Ние продавахме в Ирак цялата гама от оръжия, военна техника и боеприпаси, които произвеждахме - автомати и патрони за тях, противотанкови ракети, мини, РПГ 7. Също системите ГРАД, които представляват четвърто поколение на известните "Катюши" - вече с обхват до 40 км, артилерийска техника. Известно време Ирак купуваше артилерийска техника от западните страни. Но след една сделка с България, те казаха: "Няма по-добра артилерийска техника от българската", и купуваха вече само от нас.

 

При производството и реализацията на оръжия кое надделява - качеството или политиката?

 

Разликата между нашето военно производство и тяхното бе огромна в наша пол-за. Много интересни от политическа и от икономическа гледна точка бяха отношенията САЩ-Иран-Ирак-СССР. Преди Ирак да нападне Кувейт, САЩ и Ирак поддържаха добри отношения. Тогава в Иран дойдоха на власт религиозните водачи, които национализираха петролните компании. Бяха засегнати сериозно интересите на компании от САЩ и Великобритания в тази зона. Тогава САЩ започнаха да подтикват Саддам Хюсеин да нападне Иран, което не стана. Иракските войски влязоха на 600 км в иранска територия. Войната засягаше южната граница на СССР. И руснаците, които до този момент също продаваха оръжие на Саддам, се оттеглиха.

 

Бихте ли посочили малко числа, за да разберем защо ВПК бе кокошка, снасяща златни яйца?

 

Между 1984 и 1990 г. България изнасяше по т.нар. второ, валутно, направление За долари оръжие, военна техника и боеприпаси за около 800-900 млн. долара годишно. Продавахме военна продукция и за още около 2 млрд. преводни рубли, чийто курс се доближаваше до долара. Или общо за около 2,5-3 млрд. долара продукция годишно, произведена в нашите заводи, се реализираше в Арабския свят, в Африка, в Латинска Америка. Страните от Третия свят, които се бяха разделили с колониалното владичество, трябваше да създадат и да укрепят своите армии, да ги въоръжат. Ние много бързо и точно оценихме това и се насочихме към тях. Лидерите им също разбраха, че за тях е по-изгодно да се въоръжават от България. Те се страхуваха да купуват оръжие от бившите си метрополии, за да не попаднат отново под тяхна зависимост. Освен това те познаваха руското оръжие, ние произвеждахме руско оръжие по руска документация и технологии и го предпочитаха като по-надеждно от западното.

 

Нашата военна продукция беше ли търсена и от соцстраните?

 

Дори СССР, когато започна войната в Афганистан, купуваше оръжие от нас. Всъщност без СССР България нямаше да може да развие толкова голямо военно производство. Получавахме цялата документация от Съюза, без да плащаме нито копейка. Не плащахме за лицензи. Плащахме само за копирането по една копейка на страница. Няма такъв прецедент в света във военното производство, а може би и в гражданското. Едва около 1986-1987 г. Горбачов поиска да плащаме малки суми за някои лицензи. Това, че СССР не искаше да плащаме лицензи, бе огромна помощ за нашата страна. Всъщност това нареди България сред първите 10 страни в света, които произвеждат и търгуват с най-голямо количество военна техника, оръжие и боеприпаси.

 

Като сме били в десетката, има ли нещо, по което да сме били първи в света?

 

Разбира се. Във възможностите за производство на леки бронирани бойни машини от типа на МТЛБ (артилерийски влекачи) и CAV "Гвоздика" (самоходни гаубици). Имахме капацитет за производство на 3600 машини годишно, докато заводите в Курган (СССР) можеха да пуснат 1700 бр. Щатите произвеждаха още по-малко. Ще ви кажа нещо, което е малко известно. Ние продадохме 20 000 бронетранспортьора на СССР и Съветската армия се возеше на наши машини. Отделна тема е водещата ни роля в производството на боеприпаси и ракетни противотанкови средства и системи за противовъздушна отбрана.

 

"Възраждането на ВПК е възможно само с решителната намеса на държавата, която дълго време бе абдикирала. Приветствам усилията на правителството да инициира дискусия за бъдещето на военната ни индустрия." Това е цитат от изказване на президента Първанов преди почти две години. Стана ли такава дискусия и как оръжейниците участват в нея?

 

През последните 2-3 г. се изказвахме по въпросите на военната промишленост в медиите и, разбира се, няколко пъти в ДУМА. Въпросите за възраждане на ВПК сме ги поставяли писмено и в президентството.

 

Военната промишленост умря, с изключение на няколко тлеещи въгленчета. Дойде време да извикаме: "Да живее възраждането на военната промишленост!" Държавата да не абдикира, а решително да се намеси и да възстанови своето влияние във ВПК, да направлява и да въздейства!

 

Валутната възвращаемост на изнасяната военна техника бе 240 процента, което означава, че на 1 лв., вложен в производството, се получаваха 2,4 долара печалба от износа. Военната промишленост имаше система от научни институти. Те внедряваха изделия с високи световни показатели. Бяхме развили мощности за 8 хил. бр. годишно производство на зенитни ракети тип "Стрела", от вида "стреляй и забрави", с по-добри показатели от американските "Стингер". България бе голям производител и износител на военна електроника и оптикоелектроника. Военната промишленост бе перлата на българската индустрия.

 

Вие наричате провежданата от държавата приватизация на ВПК "дива и варварска".

 

Тя е злонамерена, некадърна и антидържавна. Парчета от военните заводи се продават на безценица, някои просто се подаряват при пълна корупция. ВПК е почти напълно ликвидиран. Десетки военни заводи са изхвърлени извън ВПК. Около 145 000 работници са на улицата. Двадесет пъти се намали продукцията. Не останаха военни заводи. Има още 4-5 тлеещи въгленчета, от които може да се тръгне да се възражда ВПК. Във военните заводи държавата не притежава нито контролен пакет акции (над 51%), нито блокираща квота (под 51%), с които да може да влияе на тяхната дейност и развитие, да насочва каква нова военна техника да се усвоява и други въпроси, свързани с националната сигурност.

 

Значи България трябва да има държавен ВПК?

 

Да, така е. Преди 9 септември 1944 г. България имаше няколко ремонтни работилници за военна техника, наречени гръмко Държавни военни фабрики. В тях работеха 6-7 хил. работници, фабриките бяха 100% държавна собственост. До 1989 г. ВПК нарасна до 180 000 работещи в 100% държавни завода групирани в холдинги и консорциум. В обединение "Металхим холдинг" - 136 000 души, в консорциум "Електрон" - 27 000 души, в холдинг "ТЕРЕМ" - ремонтни заводи към МО - 17 000 души.

 

Как е организирана военната промишленост в други страни в света, в т.ч. и в Европа?

 

В една част от страните е 100% държавна, като Белгия, Турция, Израел, Гърция, Индия, Иран, Виетнам, Китай и др. Има страни като Италия и Франция, където има смесена собственост: заводи със 100% държавна собственост; заводи, в които държавата притежава контролен пакет от акции; в други държави притежава блокираща квота от акции от 20-30%; има и заводи, където държавата притежава само 2-3% златна акция. Въпреки това държавата има право да се намесва по определени въпроси и да има по тях решаващ глас.

 

Каква би трябвало да бъде организацията на ВПК у нас?

 

Решителна намеса на държавата във ВПК. Държавата е длъжна да се върне във военната промишленост. Да се покровителства ВПК и да се подпомага на чужди пазари чрез разумна междудържавна политика. Произвежданото у нас оръжие е със световно качество. Например на боеприпасите даваме 25 години гаранция при съхранение на открито от -50 до +50 градуса, във всяка точка и във всяко време. Оръжие с такива качества не може да не се търси.

 

в-к „Дума”, януари 2008 г,  стр. 11, автор: Разговор на Васил Попов с инж. Илия Гунчев

 
 

Проф. Стефан Воденичаров: Миналата седмица всички представители на сдружението имахме среща с военния министър Николай Младенов

 

В края на седмицата премиерът Бойко Борисов се закани, че ще бъдат прекратени далаверите във военните заводи, като даде за пример ВМЗ-Сопот. По думите на Борисов частните дружества получават по 50-100 млн. лева печалба на година, а самият завод, който произвежда, има едва 1-2 млн. лева печалба. Около 30% от общия продукт на страната се определя от машиностроенето, като делът на военно-отбранителния комплекс от този продукт е около 5-6%. Това не е малък дял, като се има пред вид, че продукцията е предимно експортно ориентирана. Във връзка със състоянието на родната отбранителна индустрия Агенция „Фокус” проф. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия, в която членуват предприятия като ВМЗ-Сопот, „Терем”, Институтът по металознание и „Кинтекс”.

 

Проф. Воденичаров, колко от компаниите членове на сдружението работят по проектите за модернизация на армията?

 

Седемнайсетте компании, които съставляват 96% от производството на специална продукция в България, до този момент нито една от тях не е въвлечена в процеса на модернизация на Българската армия. Досега се получава така, че Министерството на отбраната заявяваше своето желание български фирми да участват в този процес. Тези български фирми, които участват, са търговски фирми, те не са производители. Това са предимно представители на чуждестранни фирми, които продават стоките им в България. Миналата седмица всички представители на сдружението имахме среща с военния министър Николай Младенов. Срещата протече обещаващо, като министърът каза, че министерството се е обърнало към българския производител. Парите на българския данъкоплатец трябва да се върнат в българските предприятия, за да могат те да плащат своите данъци и съответно министерството да разполага с повече средства. Министърът обеща, че ще ни помогне със своите излизания в чужбина, за да на мерим евентуални нови клиенти, нещо, което е обичайна практика за всички останали държави. Най-важното нещо, което е, ние още в началото на тази година подготвихме стратегия за развитие на българската отбранителна индустрия за следващите 15 години. Имаме решение тази стратегия да бъде внесена в Министерски съвет. Договорихме се с министър Младенов, че в много скоро време ще разгледаме още веднъж тази стратегия, която е съобразена с всички документи, които излязоха и от Европейската отбранителна агенция и от Комисията на ЕС по въпросите на сигурността. По този начин се надяваме, че ще бъдат възстановени, прекъснатите през последните 8-10 години връзки между българските производители и Министерството на отбраната и разбира се МВР.

 

С други думи, основната продукция на предприятията от военно-отбранителната индустрия отиват за износ.

 

Около 96-97% от продукцията на този комплекс е ориентиран към износ. И големият проблем, който стои е, че стойността на един продукт за армията до голяма степен е свързана с неговата поддръжка. В момента проблемът е в ниската гаранция на поддръжката. Когато това е една българска фирма е ясно, че това ще бъде първо по-евтино за държавата, второ, армията ще е сигурна, че тези хора са й под ръце.

 

Има ли затруднения в работата на предприятията предвид рецесията? Има и очакват ли се съкращения в тях?

 

Някои от предприятията имат проблеми, но тъй като главно работим за експорт, а нашите райони на експорт са в райони, където кризата може би още не е дошла или се преодолява вече, голяма част от нашите производители успяват да са в едно прилично състояние. Но за нас е важна работата с българските министерства. Това е нещо, което е занемарено, нещо което трябва да решим заедно – това говорихме и с министър Младенов – въпросът с иновациите в областта на специалната продукция. Това не е само въпрос на самите производители. Това е въпрос и на държавна политика. Ние сме единствената страна член на ЕС и НАТО, която няма такава стратегия за развитие на отбранителната индустрия.

 

Какви средства отделят предприятията за иновации?

 

В зависимост от специализацията в производството на самата фирма, но някъде между 15 и 35% се отделят за нови продукти. Ако тези предприятия нямат нов продукт, веднага ще изпаднат от пазара. Да не забравяме, че индустрията по принцип не е доволна от кадрите, които излизат от българското образование. За съжаление ние вече не произвеждаме инженери в България, ние произвеждаме бакалаври и магистри. Не може за четири години да станеш инженер.

 

Бизнесът в отбранителната индустрия разчита ли на разработки на българската наука за своите иновации?

 

В България производството се е свило ужасно. Стана така, че собствениците на предприятия предпочитат да купуват готови технологии от вън. Получава се и друго нещо – като получат тази нова технология, няма кой да им обясни как да работят с нея, няма кой да им подсигури поддръжката на тази технология. Проблемът е в това, че самите индустриалци чувстват нужда от контакти с науката, но тъй като в момента производството не е наукоуемко, нещата изостават. Държавата трябва да направи политика, свързана с иновациите и с правенето на нови технологии. Това на първо място е свързано със законодателството, което в момента изобщо не отговаря на реалното състояние на сектора. Второ, това сковава инициативата на хората. Липсва например един закон за публично-частното партньорство. Хората, които работят не само в БАН, но и в университетите, за тях няма законодателна основа да се сродят с индустриалците. Няма подкрепа към индустриалците, които искат да въведат иновации, но шансовете не са 100%, защото все пак някой трябва да гарантира възстановяване на част от средствата от това. В цял свят хората, които искат да правят иновации, се подкрепят от държавата. Проблем е, че нямаме приоритети и науката да застане зад тези приоритети.

 

Агенция Фокус, 29.11.2009 г.

 

Бъдещето на отбранителната индустрия в България се определя като несигурно

 

Бъдещето на отбранителната индустрия в България е несигурно и перспективите варират значително от компания до компания, пише в доклад на Companiesandmarkets.

 

Основният въпрос е дали сегашните нива на бюджета за отбрана на страната могат да бъдат запазени, казват анализаторите. От значение е и фактът, че, изпълнявайки програмата си за модернизация на Българската армия, правителството вероятно би се фокусирало върху покупка на високотехнологични изделия.

 

Тъй като българските компании от отбранителния сектор произвеждат главно нискотехнологични продукти, като персонално стрелково оръжие, малко вероятно е да се наблюдава ръст в търсенето през тази година.

 

Компании, чиято продукция отговаря на критериите за съвместимост на НАТО , като Аркус и Арсенал, могат да очакват да спечелят договори за снабдяване на Българската армия с персонално стрелково оръжие. В допълнение членството на България в НАТО и ЕС помагат за все по-силната професионализация на армията.

 

Много от правителствата в ЕС са превишили критериите на Пакта за стабилност и растеж, според които бюджетният дефицит на страните не трябва да е по-голям от 3%, и това дава на българското правителство известна свобода за маневриране, след като фискалните показатели на България остават сред най-добрите в Европа, отбелязва Companiesandmarkets.

 

Анализът обаче е правен преди одобрената от правителството актуализация на бюджета от тази седмица, като очакваният дефицит за тази година вече възлиза на 3,9% от прогнозния БВП. Според някои оценки дефицитът ще бъде дори по-голям.

 

България планира да заведе иск срещу Турция за компенсации за имотите на български бежанци, изгубени през 1913 г. и подобна стъпка може да доведе до влошаване на отношенията между двете страни, се казва още в документа. Въпреки че България теоретично може да наложи вето на Турция за приемането й в ЕС, ако Анкара не удовлетвори българските искания, Companiesandmarkets смята, че София ще възприеме по-малко агресивен подход, особено взимайки под внимание значението на двустранните търговски връзки по време на икономическа криза.

 

Investor.bg / 28.05.2010 г.

 

Красимир Пингелов: Можем да произвеждаме оборудване „Харис”

 

Красимир Пингелов- Г-н Пингелов, от кога датира присъствието на техниката на американската компания „Харис” в България?

 

- „Харис” е в България заедно с „Милтех” от 1998 г. От тогава доставяме оборудване по различни комуникационни проекти, свързани със Сухопътни войски, с Военноморските сили, с Военновъздушните сили, на практика – с всички видове въоръжени сили на Република България. Всъщност в голяма част от реализираните комуникационно-информационни проекти има оборудване на „Харис”.

 

- Достигат ли вашите продукти до най-ниските равнища – до боеца и отделението?

 

- Системите, които предлагаме, започват от най-ниското ниво – боеца в отделението и достига до ниво бригада, като преминават през всичките равнища. Комуникационните средства са създадени така, че да удовлетворяват най-добре изискванията, които се поставят на съответното ниво. Оборудването отговаря на всички изисквания, поставени от НАТО към подобен тип техника.

 

- В момента в Българската армия е в процес на изграждане първата батальонна бойна група. Вие за нейното оборудване ли кандидатствате или за следващите групи?

 

- Кандидатстваме именно за нейното оборудване. Първият етап от тази батальонна бойна група ще се финансира с американска правителствена помощ. В тази връзка още миналата година бяхме поканени от представителите на американското правителство да направим представяне на интегрираната модулна комуникационно-информационна система, която предлагаме. Така че още тогава те бяха запознати с нашите възможности.

 

- Доколко в отделните видове въоръжени сили у нас се използват комуникационните средства с марка „Харис”?

 

- Много голяма част от комуникационното оборудване, което беше доставено през последните 15-ина години е именно на „Харис”. Това се дължи на факта, че нашето оборудване е изключително добро. Също така, „Харис“ е производител на всички типове комуникационно-информационно оборудване, софтуер и софтуерни приложения, необходими за изграждане на интегрирана модулна комуникационно-информационна система.

Това от една страна намалява риска и разходите при изграждане на подобна система, а от друга страна позволява оптимизиране на разходите при нейната поддръжка. Компанията „Харис” има гъвкава политика по отношение изграждането на логистични центрове за гаранционната и извън гаранционната поддръжка на оборудването.

Ние като българска фирма имаме изграден център за поддръжка и ремонт в България. Имаме възможност да отстраняваме голяма част от повредите тук, в страната. Освен това екип от наши специалисти премина преди няколко години специален курс на обучение в „Харис” по отношение на сглобяването и тестването на оборудване като първи етап в България. Следващият етап е за производство на радиостанции и аксесоари за тях в страната. Тоест ние можем не само да поддържаме и сглобяваме оборудване „Харис“, а можем в бъдеще и да го произвеждаме тук.

По този начин България ще получи допълнителен „ноу хау”. Ще се създадат работни места, което е от изключителна важност. Пак казвам – това е благодарение на гъвкавата политика на „Харис” по отношение на нашата страна. Както споменах, 15 години вече работим с Министерството на отбраната и сме доволни от нашите отношения. Надявам се занапред да продължим да работим така.

 

- Бойците и командирите в нашия контингент в Афганистан използват ли комуникационни средства на „Харис”?

 

- Да, това оборудване се използва от българските военнослужещи в Афганистан. Използваше се преди и в Ирак, когато там също имаше български контингент. Практически това е оборудване, което е на въоръжение в армиите на всички коалиционни партньори. Това го прави удобно, защото осигурява необходимата съвместимост с тези партньори от една страна, а от друга страна - улеснява поддръжката.

„Харис” има изградени бази в Афганистан – два центъра, в които се извършва ремонт и поддръжка на това оборудване. Тоест не се налага то да идва до България, а директно на място се ремонтира, при това – безплатно за Българската армия, което е голямо предимство!

Значение за България има и фактът, че радиостанциите на „Харис”, независимо от разнообразието им, са много сходни помежду си като система от менюта и начин на работа. Това означава, че когато един офицер или войник се е научил да работи с една радиостанция, практически той знае как да работи с цялата фамилия от радиостанции.

На практика, дори когато се използва ново поколение оборудване на „Харис“, то няма да бъде изцяло непознато от потребителите и с минимални усилия ще бъдат надградени съществуващите знания за продуктите. В продължение на всичките тези години България е инвестирала в това да се обучат кадри на Българската армия за работа с такъв тип оборудване на „Харис“.

 

*Красимир Пингелов е изпълнителен директор на„Милтех” – фирмата, която е представител на Корпорация „Харис” (HARRIS) в България.

-------------------

На живо

 

Картина от бойното поле

 

Строго секретни тайни пълнят ефира без опасност от разкодиране

Радиостанции и друга комуникационна техника, с които боецът може да предава на живо картина и звук директно от бойното поле, беше представена от американската фирма „Харис” и българския й представител „Милтех”. Присъстващите специалисти и експерти от Министерството на отбраната и Българската армия бяха запознати с параметрите на интегрирана модулна комуникационно-информационна система за батальонна бойна група. „Харис” доставя оборудване в 150 държави.

Известно е че първата такава група се изгражда в момента у нас с финансова помощ от САЩ. Очаква се тя да е напълно готова до края на тази година. В Българската армия ще има общо шест батальонни бойни групи, сочат разчетите на МО.

Представената мрежова система обхваща всички нива от отделния боец и отделението до командването на батальонната бойна група, като има и възможности за предаване на информация към бригадно и по-горно равнище. В системата са включени няколко основни типа радиостанции.

На нивото на батальона основна е мултибанд радиостанцията PRC-117G. Чрез нея може да се предават до 5 мегабита информация в секунда при пряка видимост. Когато между две станции няма такава видимост, всяка друга от мрежата може да им служи за ретранслатор.

Ако все пак няма комуникация в пряката видимост, радиостанцията автоматично пренасочва канала към сателит. Когато наземната свръзка се възстанови, сателитната, която е скъпа, прекъсва.

Към системата има късовълнови радиостанции, както и радиорелейна станция, работеща в честотния банд на НАТО. Основен елемент на информационната система е военен сървър, който получава, обработва, съхранява и изпраща информация за общата картина на бойното поле и логистичното осигуряване. Има компютърни терминали, софтуер за бойно управление, IP-телефони и други елементи. Системата дава възможност допълнително за видеоконферентна връзка,

GPS проследяване, както и за изпращане на кратки съобщения.

На ниво рота се използва същата архитектура. Равнището взвод и отделение използва мултибанд радиостанциите PRC-152A и ръчни компютърни терминали. Към тях има възможност да се свърже видеокамера, разположена, например, на каската на боеца. Така видеоинформацията на живо от бойното поле достига в реално време до командването на батальона, а и нагоре. Към основните радиостанции има и дистанционно управление с обхват до 3,5 км.

Особено важно е, че всички свързочни средства са с вградени криптиращи модули. Чрез тях съобщенията се засекретяват. Така в радиоефира, включително при мисии или учения на съюзници от НАТО, може безопасно да бъдат обменяни тайни дори до ниво „Строго секретно”.

 

/в-к Българска армия, 3.07.2012 г./

 

Акад. Стефан Воденичаров: България разработва уникална защита срещу безпилотни самолети (в-к Труд)

 

 





{START_COUNTER}